Jingle Bells Jingle Bells ...

Заглавие: Jingle Bells Jingle Bells ... Вто Дек 20, 2011 4:53 pm

В Мистик Фолс се носеше весела музика. Целият град се беше събрал за коледният бал. Всички , малки и големи бяха навлекли червени костюмчета и танцуваха мирно и щастливо на музиката. Но дори и на този светъл празник има и опасности ...

Избраните вампири които ще дебнят са Шарлот Петрова и Клаус.

"Коледен бал? Как ти се струваше това Клаус?" - питаше вътрешният ми глас и само малка заговорническа усмивка му показа колко навит бях за тази идея. Много хора, в които имаше адски много кръв бе равно забава, която нямах намерение да пропусна.
Тази вечер със сигурност щеше да стане забавно, а много по-интаресно щеше да се получи ако разбира се имаше някой, който имаше някакви намерение да ме спре щом започна със същинската си част от плана си.
Вървях по паветата на улицата, наслаждавайки се на вечерта. Чувах коледната музика и се смеех да толкова глупавият празник на който жалките същества-хората бяха толкова щастливи и развълнувани. И защо?! За Бога те живееха с някакви напълно грешни представи за света и ако знаеха, че градът им бе пълен с мистични същества нямаше и да си помислят да излизат дори и от къщите си. Е какъв късмет, а? Малцина знаеха дори и за съществуването на вампирите, а да не говорим, че такива хора се смятаха за напълно полудяли и никой не им обръщаше внимание. Но какво пък, това бе добре дошло за мен.
Черните ми кожени обувки се сливаха с мракът около мен, докато тихият звук излизаше щом стъпвах по паветата, оцветени в различни шарки и подредени по някакъв определен ред.
Когато приближих всичко празнуващи хора се усмихнах доволно и застанах, така че да наблюдавам всеки и всичко...

Весела глъчка се разнасяше из целия площад. Хората от Мистик Фолс се бяха събрали тук на този препрасен ден облечени в коледни роклички и черни костюми. Самата аз си бях вързала косата на кок и бях облякла червена ролкичка с зелена копринена престилка. Като повечето хора имах маска на лицето. Кафявите ми очи изглеждаха много странно под зелената маска а малките диамантчета на нея отразяваха слънцето и това наистина ме правеше " Ослепителна ". Да мен бе брат ми Джеръми в черен костюм и зелена вратовръска. Какво да кажа изглеждаше като пингвин ... Но това не беше негов стил точно преди бала да започне го убедих да дойде и сега се мъкне зад мен засрамен от костюма. Но изведнъж явно бе забелявал някое момиче защото хукна към масата с напитките. Самата аз не знаех какво да правя. Огледах се но под купищата маски видях само един познат човек. А този който видях ме накара да потръпна ... да избягам. Там точно срещо мен седеше Клаус. Вампира от който бях избягала. Исках да побегна или да извикам но сините му очи ме приковаваха на място и не можех да мърдам. Честно да си кажа .. падам си по сини очи. С бавни крачки започвах да се отделечавам към масата за да взема Джерами и да си плюем на петите преди Клаус да ме е видял. Но като погледнах натам го нямаше. Може би можех да си тръгна и после да му кажа че ми е станало лошо? Да точно така ще направа ... Обърнах се и леко присвита тръгнах към малкото пътче което водеше към къщата ни , но на половината път някой ме дръпна за ръката.
- Ох изплаши ме Джер ... - но не довърших защото като се обърнах видях не кой друг ами Клаус.

Точно когато се бях отегчил до почти безкрайна степен, видях как двойничката МИ- Елена пристигна на празненството. Тя бе придружавана от някакво момче по чийто поглед и изражение можех да позная, че искаше всичко друго освен да бъде тук, на това празнество.
Как разбрах всичко това ли?
Ами причината не бе нещо по-разично от това, че през тези години в които бях бродил по добре познатата Земя за мен, аз малко по малко научавах човешката психика. Бях си научил урока и знаех какво значи всеки един тяхен жест или мимика, а за най-лесно аз намирах точно това да познавам погледа. Един четях по очите на съществото какво чувства то и какво си мисли едва ли не.
Джеръми-до колкото бях информиран изчезна на някъде, но не той бе важен тази вечер. Много по-интересна ми бе прекрасната му сестра, която сега бе пръснала погледа си по всички хора около нея.
Накрая топлите й очи се спряха на моите ...ето...страх и несигурност се появи веднага в нея. Виждах го и дори можех да го подуша с обонянието си. Момичето замръзна на мястото си, потъвайки в мислите си и не отлепяйки поглед от мен. Изведнъж май бе решила да тръгва на някъде и аз не закъснях с това да я последвам.
Посегнах внимателно към ръката й...
- Ох изплаши ме Джер ... - каза тя.
- Повечето ме наричат Клаус, но ще приживея тази вечер да съм "Джер" - пошегувах се като пуснах ръката й.
Трябваше някак си да й покажа, че нямах нищо против нея, все пак не аз избирах нещата нужни за ритуала, а и също не бях аз виновника, че тя бе двойничката.
- Как си Елена? - с престорена заинтересованост я попитах.

- Как си Елена? - попита ме Клаус уж заинтересован. Колкото и да го харесвах А искам да подчертая че това не е много! Нямаше да му повярва че го интересувам. Сигорно само се държи така заради онзи Ритуал за който с Шарлот спореха ... Осещах че Клаус знае как да примамва хората. Но аз вече не съм онова тъжно момиченце което изгуби родителите си... Няма да се хвана на лъжите на вампирите колкото и да исках Клаус да има добра мила нежна ... отнесох се както и да е , исках да е добър но явно няма да стане. Не знаех на какво се дължи да е толкова жесток ...
- Ами , бях супер преди ти да дойдеш - първоначално казах мило но края изсъсках през зъби - Какво искате от мен с Шарлот? Защо ме преследвате коя е тази Катрин о не чакай този въпрос го знам ... бившето гадже на Стефан! Какво общо имам с нея? Защо Шарлот прелича на мен! - получдях от въпроси и последното го изкрещях обаче другите всеедно бяха хипнотизирани и не ми обръщаха никакво внимание ...